събота, 5 февруари 2011 г.

Смъртната присъда, която съживи Пловдив

Иво Дернев
Image titleЕдна смъртна присъда съживи Пловдив. Градът е жив, по онзи начин, по който всички искаме. Някакви хора будуват, пишат писма до министерства. Правят събрания и арт революции. Рисуват плакати. Мислят акции, рими, песни и разкази. Живеят за една смърт. Каква гротеска. Но красива гротеска. Днес, в името на една сграда, се върши най-демократичното и гражданско дело в новата история на града ни (смятайте прехода). Група люде, хора с позиция и мисъл, решиха да бият адреналин в умрелите ни сърца и да ги накарат да туптят не за дребни страсти, парче луканка и чаша вино. А за една идея. При това го направиха по най- цивилизован и интелигентен начин. Без рязане на вени, скубане на коси и безсмислени митинги. А с позиция. Те (а и аз, и надявам се всички вие) не искат някой да мине с фадрома през духа ни. Да мацне с мистрия погледа ни. Да бетонира космоса ни. Да циментира звездите ни. Да лепне фаянс върху историята ни. А и върху бъдещето ни. Ха, наистина звучи патетично и някак превзето емоционално, но само се замислете колко пъти ни заляха с тонове бетон, без да вложим нито грам патетика и емоция в това. Не е ли време да бъдем емоционални?
Не искаме на място, в което се е водило културен живот и може да се води отново, да се продават прашки и илюзии, да ръмжат коли и да боботят ескалатори. Мола си го имаме на мястото на тепето, щем не щем. Искаме си Комсомол- Космос и старото му предназначение- оазис на духа. А не рай на комерса и храм на бургера.

...

http://podtepeto.com/article.php?id=4416

Няма коментари:

Публикуване на коментар